Любовта и Раздялата
(A Pair of Lovers, Vincent van Gogh, 1888)
Любовта и Раздялата стояли край необятното златно поле и следили момче и момиче, хванати за ръце. Раздялата споделила на Любовта:
– Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
– Почакай! Дай ми единствено една опция, а след това може да идеш при тях колкото пъти поискаш.
Съгласила се Раздялата. А Любовта се доближила до двамата млади, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, по какъв начин посред им пламва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и споделила:
– Хайде, в този момент е твой ред!
– Не. Сега нищо не мога да направя, защото техните сърца към този момент са изпълнени с обич. Ще ида при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала и отишла край къщата на същата двойка. Видяла татко и майка с новородено детенце. Раздялата се надявала, че любовта им към този момент е отминала и по тази причина с вяра пристъпила прага на техния дом. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и споделила:
– Ще дойда още веднъж, по-късно...
Минало се още време. Раздялата още веднъж се явила при тях – от къщата се носела детска шум. Бащата се прибирал изтощен от работа, майката успокоявала момчетата. Раздялата се надявала, че в този момент към този момент тя ще може да ги раздели – въпреки всичко за толкоз време и Любовта, и Благодарността от дълго време трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
– Ще дойда по-късно – рекла Раздялата тръгвайки си.
Минало време. И още веднъж Раздялата посетила този дом. Погледнала – децата били пораснали, бащата – с прошарени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря. Вглеждайки се в очите им, Раздялата още веднъж въздъхнала разочаровано – в тях тя видяла Доверие.
– Ще дойда по-късно – споделила тя.
Минало се още време. Надникнала Раздялата още веднъж в същия дом и видяла в къщата да си играят внуци. Край камината ръцете си греела тъжна остаряла жена. Раздялата я погледнала и си споделила:
– Е, пристигна и моето време!
Приискало й се да огледа в очите на старата жена, само че тя станала и излязла от вкъщи. Раздялата я последвала по петите. Старицата стигнала гробището и приседнала до един гроб – последният дом на мъжа, който обичала цялостен живот.
– Изглежда съм закъсняла – споделила Раздялата. - Времето е свършило всичко вместо мен.
Вгледала се Раздялата в разплаканите очи на старата жена. И в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие.
Източник: Журнал Клубер
Картина (заглавна): Public Garden with Couple and Blue Fir Tree, Vincent van Gogh, 1888
